Хроничният простатит е заболяване ,което засяга мъжете във всички възрасти.Най-често е вследствие на недоизлекуван или изобщо не лекуван остър простатит.Това заболяване представлява инфекция на простатата ,вследствие на даден причинител (Е.coli,E.faecalis ,трихомони).Характерно е ,че протича бавно ,а лечението е продължително и трудно. Най-честата причина за инфектиране е половия акт -бактериите проникват през уретрата и стигат до простатата. Симптомите наподобяват тези на острия простатит и най-честите са : -парене при уриниране -болка при еякулация -изтичане на белезникав секрет (типично за трихомоназа или гонорея) Много често се редуват периоди без оплакване и периоди с влошаване.При смяна на сезоните (есен/зима) или при някакъв общ спад на имунитета, пациентите усещат обостряне и засилване на оплакванията, тъй като баланса между бактериите и имунната система се нарушава и инфекцията се реактивира. В последствие оплакванията се подобряват или дори изчезват, дали в следствие на антибиотично лечение или от само себе си и така до следващото влошаване. Продължителността на светлите периоди е различна и индивидуална, но най-често те продължават с месеци. Лечението включва медикаментозна антибиотична терапия след провеждане на микробиологично изследване ,промяна в стила на живот,простатен масаж,физиотерапия.

Ракът на пикочния мехур е едно от най-често срещаните онкологични заболявания.Той засяга предимно мъжете и по рядко жените.По-често срещан е в напреднала възраст .Най-често срещан хистологичен тип е преходно-клетъчния карцином. Ракът на пикочния мехур се разделя на 2 основни вида : -Повърхностен (който расте към кухината на мехура) -Инвазивен (който расте към мускулния слой на стената на мехура ,като в по-напреднали стадии може да засегне околните тъкани и органи около пикочния мехур ) За определяне на степента на разпространение на болестта използваме т.нар. TNM(tumour node metastasys). T1 – Туморът прониква в субепителиалната съединителна тъкан T2 – Туморът прониква в мускулната тъкан на п. мехур T3 – Туморът прониква в около пикочно-мехурните тъкани: T4 – Туморът прониква в някоя от следните структури: простата, матка, влагалище, тазова, коремна стени От друга страна ракът на пикочния мехур се разделя според степента на злокачественост или т.нар. грейдинг (G).Според него туморите се разделят на : Високодиференцирани (G1) – доборкачествени с добра прогноза; Умеренодиференцирани (G2 ) – с по – лоша прогноза; Нискодиференцирани (G3) – лоша прогноза, агресивни тумори.

Какво е доброкачествено увеличена простата? Доброкачествената простатна хиперплазия (ДПХ) или увеличена простата е много характерна за мъжете над 50- 60-годишна възраст. Важно е да се отбележи, че това е доброкачествено разрастване на нормални клетки от простатата, които увеличават броя си и обемът на жлезата става по-голям. Това е по-скоро състояние ,а не заболяване.Среща се при почти всички възрастни мъже .Нарастването на жлезата става постепенно във времето .Трябва да се знае ,че това не е рак и няма нищо общо с рака на простатата. Характерни симптоми са: -Слаба струя при уриниране (много чест симптом) -Трудно започване на уринирането (с напън) -Чувство на недоизпразнен пикочен мехур след уриниране -Прекъсване на струята -Напъни по време на уриниране В началните стадии оплакванията от увеличената простата са слаби, но в по-напредналите стадии, освен постепенното влошаване на симптомите, свързани с уринирането , тя може да доведе и до по-тежки състояния, които вече налагат предприемане на по-сериозни мерки от медикаментозното лечение. Тези състояния реално се явяват и т.нар. показанията за оперативно лечение: 1.Ретенция или задръжка на урината -това е състояние,при което пикочния мехур не може да се изпразва спонтанно. 2.Камъни в пикочния мехур- увеличената простата е често съпроводена с остатъчна урина ,която престоява дълго в мехура.Това е предпоставка за образуване на камъни в пикочния мехур. 3. Чести,повтарящи се инфекции на пикочните пътища 4.Кръв в урината 5.Нарушаване на бъбречната функция 6.Силно изразени симптоми ,неповлияващи се от медикаменти 7.Рак на простатата

Какво представляват бъбречните камъни и често срещани ли са ? Камъните в бъбреците , уретерите и пикочния мехур са познати на човечеството от древни времена. От урологична гледна точка , те са най- често среащното заболяване като България е ендемичен район за разпространене на проблема . Почити 10 % от жените и 15 % от мъжете боледуват от тази болест. Най- доброто лечение на проблема е своевременната профилактика, която включва хигиенно- диетичен режим и редовна диагностика на ултразвук, особенно при рискови пациенти поне веднъж годишно. При неглежиранне на начлни симптоми може да се стигне до сериозно увреждане на бъбреците и силни бъбречни болки сравними с раждането – бъбречни кризи . По своята генеза бъбречните камъни се образуват в каликсите( чашкитe ) или пиелона( легена) на бъбрека. Този процес се задейства в момент , в който се нарушава баланса между факторите стабилизиращи урината и литогенните вещества . Тогава се задействат механизмите за камъкообразуване като в началото се образува органично ядро от епителни клетки , фибрин и слуз, и в последствие около него се натрупват неорганични вещества ,които сформират камъните. Според химичния си състав те могат да бъдат различни видове. Най- често срещаният вид това е калциево - оксалатните камъни около 80 % - кафяви на цвят, рентгено - позитивни с кристална структура или овална форма в зависимост от подвида им – калциев – оксалат монихидрат или – дихидрат.Следващите по популярност за фосфатните камъни около 10 % - сивакво – кафеникави с кораловидна форма в повечето случаи и отново рентгенопозитивни.Уратните камъни са жълтеникаво – кафяви на цвят , овални, рентгенопозитивни и се образуват при завишени стойности на пикочна киселина. Магнезивео – амониево -фосфатните камъни ( струвити ) се образуват на фона на уроинфекции причинени от бактериите Протеус и Клебсиела, водещи до алкализиране на урината.Цистиновите камъни се образуват в следствие на на повишени нива на аминокиселини в урината. Как да се предпазим да не образуваме камъни ? Първото и най- важно условие е да се приемат достатъчно течност дневно като не е задължително те да бъдат само под формата на вода. Дневния прием на течности е препоръчително да бъде между 2,5 и 3 литра.При по засилена физическа активност и високи температури повече .Когато приемате течности през деня е добре те да бъдат разпределени равномерно като засилваме приема по време на физическа активност. Може да приемате освен вода – прясно изцедени сокове , кафе , чай , супи, пловдове и зеленчуци. Не се препоръчват изкуствено подсладените напитки , алкохол и млечни напитки. Освен напитките е много важен и хранителни баланс, с помощта на който трябва да се постигне едно равновесие на веществата в тялото с цел избягване на образуване на определен вид камъни. Кои са тези вещества и кака да ги дозираме? На първо място бихме наредили калция, при който дневната доза трябва да се от 800 до 1000 мг на 24 ч прецизно усвоен с водата , която пием и храната , която приемаме. Поради тази причина е добре да поглеждаме етикета на водата , която купуваме и да се съобразяваме с количеството калции в нея. Съответно при по голям прием на калции с водата е добре да редуцираме калция в храната ( най- често млечните продукти ).Приемът на голямо количество белтъци също може да доведе до камъкообразуване в бъбреците , затова 150- 200 гр месо е допустимата дневна норма като се избягват червените меса. Солта е друг водещ фактор като нейния прием не трябва да надвишава 3-5 грама за денонощие. Оксалатите също могат да доведат до образуване на тъй наречените оксалатни камъни и за да избегенм този проблем е добре да ограничим приема на шоколад , какао , бадеми , орехи , лешници , аспержи , цвекло , спанак , Витамин C във високи дози. Пикочно – киселините камъни ( уратни ) се обрауват при висок прием на колбаси , дивечово месо , крантии и субпродукти. При пациенти податливи на образуване на уретни камъни , задължително трбва да се алкализира урината, посредство лекраства или по – високо алкална вода .Рафинираната захар също не е добър приятел и трябва да се избягва. Този баланс на тялото ( воден и хранителен) трябва да е допълнен задължително от всекидневна физическа активност и чист въздух- най- добре разходки в планината. Защо получваме бъбречна криза и как да се справим със ситуацията ? Причината да получим бъбречна криза е преимаването и засядането на образувал се камък в бъбрека към уретера. В този момент се забавя потока на урината от бъбрека и тя започва да се връща обратно в посока легена и чашките. В следствие на това последните се раздуват и се получва задръжка на урина в бъбрека или медицински казано – хидронефроза. При тази задръжка на урина в бъбрека се разтяга и капсулата, която обвива самия бъбрек. Това разтягане причинява толково силната болка в бъбрека( по- силна от родилната болка ). НАй- честите симптоми, с коио можем да отграничим бъбречната колика са силна болка в областта на бъбрека ( лумбалната област ), често уриниране , гадене , повръщане , парене при уриниране и кръв в урината. Тази задръжка на урина в бъбрека може да доведе до инфекция и тогава обикновенно организма отговаря с висока температура и втрисане. При такива ситуации трябва да се предпиемат мерки възможно най – бързо.При започване на бъбречна криза най- добре е да се направи консултация с уролог. Ако това не е възможно то с лекар , който може да ви прегледа и по възможност да направи диагностика с ултразвук ( ехограф ). Това образно изследване може да ни ориентира за състоянитео на бъбрека , има ли наличие на камъни или застой на урина в него и по хода на уретера . Следващата стъпка са кръвни изследвания – ПКК , уреа и креатинин ( отразяват бъбречната функция ), CRP (възпалителенмаркер ), урина- за нличие на кръв, кристали или бактерии).При нужда и преценака на специалиста може да се направи КАТ на ПОС ( рентгеново сканиране на пикоотделителната система ) за по голяма диагностична точност при търсене на камък и оценка на състочнието на бъбрека или рентгенография на ПОС с или без контраст при по специални индикации. Всички тези иследвания могат да дадат достаъчна информация на лекуващия лекар имате ли камък и кой терапевтичен подход е най – добрия за вас . Целта не едно последващо лечение е винаги спонтанното изпикаване на камъка или неговото оперативно разбиване ,или екстрахиране с цел да възстановим нормалния уринопоток от бъбрека към уретера и пикочния мехур. Консервативното лечение може да включва болкообезболяващи , спазмолитици , фитопрепарати с противовъзпалителен ефект и засилващи диурезата, лекарства отпускащи мускулатурата на уретера с цел по- лесно преминаване на камъка. При влошаване на симптомите или изследванията е по- добре пациентът да се хсопиталзира и да се прецени кой е най- добрият вариант за отпушване на бъбрека и последващо разбиване на камъка или отстраняване от уретера. В 21 век съществуват няколко минимално инвзивни и с високо ефективни модерни методики за разбиване на камъни. ЕЛПК – екстракорпорална литотриспия – посредством електро- магнитни вълни можда се разбие камък извънтелесно препоръчително с размери до 2 см, по- мек и в момент , когато не запушва бъбрека. Уретероскопията – семиригидна и флексибилна с лазерн литотрипсия е златен стандарт за разбиване на камъни в уретери бъбрек с много висок процент на успеваемост за камъни до 2 см без значение от анатоминото им разположение . Перкутанната литолапаксия с лазерна литотрипсия е идеален метод за разбиване на камъни в бъбрека дори с по- големи от 2 см размери. Всички изброени методи са висок процент на успех и бърз следоперативен възстановителен период като тяхната цел е по възможност още на следващия ден след операцията пациентът да се върне към ежедневните си занимания.

Простатата е малка жлеза, част от мъжката полова система, разположена под пикочния мехур и в интимен допир с крайната част на дебелото черво (ректума). Нормалната простата е с големината и формата на кестен. В нея завършват семепроводите, идващи от тестисите, които пренасят сперматозоидите. По време на еякулация, сперматозоидите се смесват с простатния секрет и образуват спермата. Все още не е намерена правилната формула за успешната профилактика на третото по честота раково заболяване при мъжете-ракът на простатата, но някои изследвания показват, че колкото по-здравословен начин на живот води мъжа, съпроводен с редовна двигателна активност и редовен полов живот намалява риска от развитие на болестта. Но профилактиката не свършва до тук. Всеки един мъж след 45 годишна възраст би трябвало да се подлага на скрининг всяка година, като си прави изследване и следи стойностите на ПСА (PSA) туморен маркер и се преглежда при уролог (ехография и при нужда ректален преглед на простатата). Какви са симптомите? Ракът на простатата е коварно заболяване ,което протича без изявени симптоми или припокриващи се с тези на доброкачествената хиперплазия на простатата. Симптоми могат да бъдат: -Затруднено уриниране ,изтъняване на струята -Кръв в урината -това е доста рядък и неспецифичен симтом -Болки в костите при напредване на процеса и метастази в костите -Импотентност Как се диагностицира? Тук има два основни показателя ,които ни насочват към диагноза-повишен PSA и ректално туширане. ПСА е съкращение от Простатен Специфичен Антиген. Това представлява протеинова молекула, която се секретира единствено от простатните клетки. Разбира се повишените нива на ПСА не винаги означават туморно заболяване .Той може да се повиши и при възпаление ,травми и др.Ето защо е най-добре винаги да се консултирате с вашия лекар ,а не да си правите прибързани заключения за диагнозата ви. Ректалното туширане до един момент беше единственият метод за изследване на простатата.Много хора все още асоциират посещенията при уролог с това изследване.Истината е ,че то е стандартна процедура ,която все още се налага в дадени моменти. При съмнение за рак при повишен ПСА или туширане, пациентът се насочва към единствения начин за сигурно поставяне на диагноза – биопсия на простатата. Биопсията на простатата представлява вземане на материал от простатата чрез специална игла и изпращането му на специалисти по патоанатомия ,които го изследват под микроскоп и търсят наличието на ракови клетки. Простатната биопсия е единственото изследване, с което се поставя диагнозата рак на простатата. Образните изследвания (скенер, магнитен резонанс, костна сцинтиграфия) се налагат, за да се определи степента на разпространение на рака, но не и за поставяне на диагнозата.