Камъни в бъбреците
Какво представляват бъбречните камъни и често срещани ли са ?
Камъните в бъбреците , уретерите и пикочния мехур са познати на човечеството от древни времена. От урологична гледна точка , те са най- често среащното заболяване като България е ендемичен район за разпространене на проблема . Почити 10 % от жените и 15 % от мъжете боледуват от тази болест. Най- доброто лечение на проблема е своевременната профилактика, която включва хигиенно- диетичен режим и редовна диагностика на ултразвук, особенно при рискови пациенти поне веднъж годишно. При неглежиранне на начлни симптоми може да се стигне до сериозно увреждане на бъбреците и силни бъбречни болки сравними с раждането – бъбречни кризи .
По своята генеза бъбречните камъни се образуват в каликсите( чашкитe ) или пиелона( легена) на бъбрека. Този процес се задейства в момент , в който се нарушава баланса между факторите стабилизиращи урината и литогенните вещества . Тогава се задействат механизмите за камъкообразуване като в началото се образува органично ядро от епителни клетки , фибрин и слуз, и в последствие около него се натрупват неорганични вещества ,които сформират камъните.
Според химичния си състав те могат да бъдат различни видове. Най- често срещаният вид това е калциево - оксалатните камъни около 80 % - кафяви на цвят, рентгено - позитивни с кристална структура или овална форма в зависимост от подвида им – калциев – оксалат монихидрат или – дихидрат.Следващите по популярност за фосфатните камъни около 10 % - сивакво – кафеникави с кораловидна форма в повечето случаи и отново рентгенопозитивни.Уратните камъни са жълтеникаво – кафяви на цвят , овални, рентгенопозитивни и се образуват при завишени стойности на пикочна киселина. Магнезивео – амониево -фосфатните камъни ( струвити ) се образуват на фона на уроинфекции причинени от бактериите Протеус и Клебсиела, водещи до алкализиране на урината.Цистиновите камъни се образуват в следствие на на повишени нива на аминокиселини в урината.
Как да се предпазим да не образуваме камъни ?
Първото и най- важно условие е да се приемат достатъчно течност дневно като не е задължително те да бъдат само под формата на вода. Дневния прием на течности е препоръчително да бъде между 2,5 и 3 литра.При по засилена физическа активност и високи температури повече .Когато приемате течности през деня е добре те да бъдат разпределени равномерно като засилваме приема по време на физическа активност. Може да приемате освен вода – прясно изцедени сокове , кафе , чай , супи, пловдове и зеленчуци. Не се препоръчват изкуствено подсладените напитки , алкохол и млечни напитки. Освен напитките е много важен и хранителни баланс, с помощта на който трябва да се постигне едно равновесие на веществата в тялото с цел избягване на образуване на определен вид камъни. Кои са тези вещества и кака да ги дозираме? На първо място бихме наредили калция, при който дневната доза трябва да се от 800 до 1000 мг на 24 ч прецизно усвоен с водата , която пием и храната , която приемаме. Поради тази причина е добре да поглеждаме етикета на водата , която купуваме и да се съобразяваме с количеството калции в нея. Съответно при по голям прием на калции с водата е добре да редуцираме калция в храната ( най- често млечните продукти ).Приемът на голямо количество белтъци също може да доведе до камъкообразуване в бъбреците , затова 150- 200 гр месо е допустимата дневна норма като се избягват червените меса. Солта е друг водещ фактор като нейния прием не трябва да надвишава 3-5 грама за денонощие. Оксалатите също могат да доведат до образуване на тъй наречените оксалатни камъни и за да избегенм този проблем е добре да ограничим приема на шоколад , какао , бадеми , орехи , лешници , аспержи , цвекло , спанак , Витамин C във високи дози. Пикочно – киселините камъни ( уратни ) се обрауват при висок прием на колбаси , дивечово месо , крантии и субпродукти. При пациенти податливи на образуване на уретни камъни , задължително трбва да се алкализира урината, посредство лекраства или по – високо алкална вода .Рафинираната захар също не е добър приятел и трябва да се избягва. Този баланс на тялото ( воден и хранителен) трябва да е допълнен задължително от всекидневна физическа активност и чист въздух- най- добре разходки в планината.
Защо получваме бъбречна криза и как да се справим със ситуацията ?
Причината да получим бъбречна криза е преимаването и засядането на образувал се камък в бъбрека към уретера. В този момент се забавя потока на урината от бъбрека и тя започва да се връща обратно в посока легена и чашките. В следствие на това последните се раздуват и се получва задръжка на урина в бъбрека или медицински казано – хидронефроза. При тази задръжка на урина в бъбрека се разтяга и капсулата, която обвива самия бъбрек. Това разтягане причинява толково силната болка в бъбрека( по- силна от родилната болка ). НАй- честите симптоми, с коио можем да отграничим бъбречната колика са силна болка в областта на бъбрека ( лумбалната област ), често уриниране , гадене , повръщане , парене при уриниране и кръв в урината. Тази задръжка на урина в бъбрека може да доведе до инфекция и тогава обикновенно организма отговаря с висока температура и втрисане. При такива ситуации трябва да се предпиемат мерки възможно най – бързо.При започване на бъбречна криза най- добре е да се направи консултация с уролог. Ако това не е възможно то с лекар , който може да ви прегледа и по възможност да направи диагностика с ултразвук ( ехограф ). Това образно изследване може да ни ориентира за състоянитео на бъбрека , има ли наличие на камъни или застой на урина в него и по хода на уретера . Следващата стъпка са кръвни изследвания – ПКК , уреа и креатинин ( отразяват бъбречната функция ), CRP (възпалителенмаркер ), урина- за нличие на кръв, кристали или бактерии).При нужда и преценака на специалиста може да се направи КАТ на ПОС ( рентгеново сканиране на пикоотделителната система ) за по голяма диагностична точност при търсене на камък и оценка на състочнието на бъбрека или рентгенография на ПОС с или без контраст при по специални индикации. Всички тези иследвания могат да дадат достаъчна информация на лекуващия лекар имате ли камък и кой терапевтичен подход е най – добрия за вас .
Целта не едно последващо лечение е винаги спонтанното изпикаване на камъка или неговото оперативно разбиване ,или екстрахиране с цел да възстановим нормалния уринопоток от бъбрека към уретера и пикочния мехур. Консервативното лечение може да включва болкообезболяващи , спазмолитици , фитопрепарати с противовъзпалителен ефект и засилващи диурезата, лекарства отпускащи мускулатурата на уретера с цел по- лесно преминаване на камъка. При влошаване на симптомите или изследванията е по- добре пациентът да се хсопиталзира и да се прецени кой е най- добрият вариант за отпушване на бъбрека и последващо разбиване на камъка или отстраняване от уретера. В 21 век съществуват няколко минимално инвзивни и с високо ефективни модерни методики за разбиване на камъни. ЕЛПК – екстракорпорална литотриспия – посредством електро- магнитни вълни можда се разбие камък извънтелесно препоръчително с размери до 2 см, по- мек и в момент , когато не запушва бъбрека. Уретероскопията – семиригидна и флексибилна с лазерн литотрипсия е златен стандарт за разбиване на камъни в уретери бъбрек с много висок процент на успеваемост за камъни до 2 см без значение от анатоминото им разположение . Перкутанната литолапаксия с лазерна литотрипсия е идеален метод за разбиване на камъни в бъбрека дори с по- големи от 2 см размери. Всички изброени методи са висок процент на успех и бърз следоперативен възстановителен период като тяхната цел е по възможност още на следващия ден след операцията пациентът да се върне към ежедневните си занимания.